ВЪВЕДЕНИЕ
Смята се , че „Великата теория за красотата” е създадена от древните гърци и се базира на съотношенията на цялото и отделните части. Базирайки се на това, те приемат реда и пропорциите за прекрасни. Това виждане доминира в различните прояви на изкуството до наши дни.
В съвременните разбирания за дизайн пропорционирането е едно от основните средства на композицията. Смята се, че „човек проявява известни, относително устойчиви предпочитания към пропорциите на заобикалящия го свят”[1].
Тази устойчивост на предпочитанията се доказва от Фехнер, чрез проведената анкета с правоъгълници, които имат отношения на страните от 1:1 до 1:2. Резултатите до които той достига са, че от всичките десет форми, една се оказва най-предпочитана. Тя е със съотношение на страните 21:34 (0,617674) което на практика съвпада със „златното сечение” (0,618). Това е т. нар. „Златен правоъгълник”.
Густав Теодор Фехнер (на немски: Gustav Theodor Fechner) е живял в периода 1801 – 1887 година. Това означава, че от неговия опит са изминали повече от сто години. През целия този период от време, резултатите до които той е достигнал се възприемат за аксиома.
Съвсем резонно възниква въпросът, какви биха били резултатите в момента?
Основание да се запитаме за това ни дава високата степен на динамика с която се променят модите, властващите тенденции и респективно естетическите критерии във възприятието на хората в съвремието.
Целта на настоящата разработка е да провери актуалността на проведения от Фехнер експеримент, да се направят необходимите изводи и да се очертаят бъдещите насоки на развитие на темата.

	Фиг. 1. Тестови правоъгълници със съотношения на страните от 1:1 до 1:2.

   НАЙ-ПРЕДПРОЧИТАНИТЕ ПРОПОРЦИИ
За да се изследват предпочитанията към определени пропорции е разработен тест, който до голяма степен дублира изследването, направено от Фехнер.
Създадени са две групи от по десет правоъгълнка с пропорции от 1:1 до 1:2. Разликата между тях е, че при първата група правоъгълникът нараства по вертикала, като хоризонталната страна се запазва (фиг. 1), а при втората група височината на фигурата е константа, а нараства хоризонталната страна (фиг. 2).
Фигурите с еднаква номерация от двете групи са с еднакви пропорции:

	Фиг. 2. Тестови правоъгълници със съотношения на страните от 1:1 до 2:1

   Разделянето на хоризонтално и вертикално ориентирани фигури се налага от гледна точка на особеност на човешкото възприятие, според която възниква разлика при оценка на размери в двете направления. Например една и съща линия изглежда по-дълга, ако е разположена вертикално, отколкото ако е разположена хоризонтално.
За по-висока степен на обективност на получените резултати, първоначално са разгледани по отделно отговорите за всяка една група, а после е представена общата картина, формирана като механичен сбор.
При вертикално ориентираната група от фигури най-предпочитана фигура се оказва номер 1 с пропорции 1:1 – квадратът. Тя е посочена като най-хармонична от 18 анкетирани. Второто място с по 8 гласа си делят фигура 3 с пропорции 1:1,22, фигура 8 с пропорции 1:1,78 и фигура 10 с пропорции 1:2.. На трето място с 6 гласа е фигура 7 с пропорции 1:1,67 (която е най-близка до златното сечение 1:1,618)

	Таблица 1.

   Най-нехаресваните фигури (с по 2 гласа ) са с номера 4 с пропорции 1:1,33 и 6 с пропорции 1:1, 56 (която също е близка до златното сечение 1:1,618)

На таблица 1 са показани номерът на фигурата и под нея броя пъти, които тя е била маркирана като най-хармонична или най-красива.

	Фиг. 3. Диаграма на броя предпочетени фигури с вертикална ориентация.

   На фигура 3, за по-висока степен на визуализация, са дадени в графичен вид, под формата на диаграма, резултатите от таблица 1.
При хоризонтално ориентираната група от фигури резултатите, които се наблюдават на пръв поглед се различават от тези, които са при вертикално организираната група, но въпреки това в същото време са много близки.
Най-предпочитана фигура се оказва номер 2 с пропорции 1 : 1,11 (в първата група беше съседният номер 1). Тя е посочена като най-хармонична от 10 анкетирани. Второто място с по 8 гласа си делят фигура 8 (както и при предишната група) с пропорции 1 : 1,78, фигура 9 с пропорции 1 : 1,89 и фигура 10 с пропорции 1:2. На трето място с 6 гласа са фигура 1 с пропорции 1:1, фигура 6 с пропорции 1:1,56 и фигура 7 с пропорции 1:1,67 (която е най-близка до златното сечение 1:1,618).

	Таблица 2.

   Най-нехаресваната фигура (с 3 гласа ) отново (както и при предишната група) е номер 4 с пропорции 1:1,33
На таблица 2 са показани номерът на фигурата и под нея броя пъти, които тя е била маркирана като най-хармонична или най-красива.

	Фиг. 4. Диаграма на броя предпочетени фигури с хоризонтална ориентация.

   На фигура 4 за по-висока степен на визуализация са дадени в графичен вид, под формата на диаграма резултатите от таблица 2.

	Фиг. 5. Диаграма на броя предпочетени фигури - общо.

   Механичният сбор на резултатите за най-предпочитаните фигури от двете групи е даден в таблица 3 и е визуализиран като диаграма на фигура 5.
Това, което прави впечатление е следното – сборът от предпочитанията за двете фигури, най-близки до златното сечение (фиг. 6 и 7) е по-малък от броя анкетирани, посочили фигура 1 за най-хармонична.
Особено внимание заслужава и класираната на второ място фигура с номер 8 и 10. Те устойчиво заемат второто място и в двете групи.
На трето място с еднакъв брой гласове са фигури с номера 3, 7 и 9
Най-нехаресваната фигура и в трите класации е номер 4 с пропорции 1:1,33

   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Напълно е възможно представителната извадка от 65 души, сред които е направено изследването да не дава достатъчно обективна информация относно състоянието на проблема, но е факт, че липсва доказаната от Фехнер и цитираната от по-късни източници еднозначност на предпочитанията в полза на златното сечение.
Въпреки това, на база на получените резултати могат да се изведат следните изводи и хипотези:
1. Наблюдава се известно разминаване в предпочитанията за най-хармонична фигура в зависимост от това, дали тя е вертикално или хоризонтално ориентирана. Докато в първия случай амплитудата между харесвани и нехаресвани фигури е доста голяма – 16 гласа, във втория случай разликата е само 7 гласа.
2. Факт е, че човешкото възприятие и естетическите критерии подлежат на промяна и обучение. От тази гледна точка, напълно е нормално, под въздействие на изкуствената среда на обитание, човекът да е изгубил до известна степен предпочитанията си за пропорции, близки до златното сечение.
3. Може да се предположи, че повлияни от минималистичните тенденции в изкуството и модата, голяма част от анкетираните са посочили квадрата, като най-хармонична фигура. Интересно би било анкетата да се повтори сред хора на същата възраст, но не така пряко ангажирани с проблемите на стила, както студентите по дизайн.
4. Фигура 8, която е с пропорции 1:1,78, е на второ място по брой предпочитания както в двете групи, така и в общия резултат. Интересен е фактът, че в момента най-разпространените средства за информация и комуникация – телевизори и монитори на компютри са с дисплеи, със съотношение на страните 16:9, което на практика е същата пропорция 1:1,78. Резонно възниква въпросът доколко тяхната стилистика и пропорции оказват влияние върху предпочитанията за хармонични пропорции?
Най-логичната насока на развитие би била изследването да продължи и да обхване по-широка група от хора, за да могат да се направят значително по-точни изводи.
Независимо от резултатите, рано или късно обучаващите ще се изправят пред избора дали да следват модерните настроения или да заложат на възпитателната функция на дизайна и да инвестират по-сериозни усилия в естетическата подготовка на бъдещите професионалисти.

   ЛИТЕРАТУРА
[1] Делчев, С. Основи на промишления дизайн в архитектурата. София, 1993.
[2] Водчиц, С. С. Эстетика пропорции в дизайне. Москва, 2005.
[3] Голубева, О. Л. Основы композиции. Москва, 2004.
[4] Шевелев, И. Ш., А. Марутаев, И. П. Шмелев. Золотое сечение. Москва 2009.

За контакти:
Гл. ас. д-р инж.-диз. Йордан Дойчинов, Катедра “Промишлен дизайн”, Русенски университет “А. Кънчев”, тел.: 082/888845, моб. 088/7273040 е-mail: jdoichinov@abv.bg
Гл. ас. инж. Камен Узунов, Катедра “Промишлен дизайн”, Русенски университет “А. Кънчев”, тел.: 082/888845, моб. 088/8537984 е-mail: kamen.uzunov@gmail.com