Промишлен дизайн. Компютърно и материално моделиране и макетиране. |
|
|
Автори: доц. инж. Цветомир Конов и гл. ас. инж. Камен Узунов
Компютърно моделиране:
Използването на персонални компютри при решаване на дизайнерски задачи е започнало още с възникването им. Може дори смело да се твърди, че те са създадени основно за решаване на тези задачи. В “кратката си история" персоналните компютри заемат подобаващото им се място в живота на конструктори и дизайнери, но тяхното настояще и особено бъдеще ще оказва огромно влияние върху новия начин на мислене на потребителите – дизайнери, които ги използват.
След като дизайнерският проблем е дефиниран и започне същинското проектиране, областите в които персоналните компютри могат да оказват съществено влияние са многобройни.
Обикновено времето за повторно проектиране на дадено изделие може значително да се намали, ако по електронен път се прехвърлят данни или се използва информация от минали проекти. Всички проекти, генерирани с помощта на съвремените CAD -системи могат, да се използват отново и да се модифицират с минимален разход на време и ресурси.
С помощта на компютрите данните, които са необходими на дизайнерите, стават все по-достъпни и управляеми. Това им позволява да обменят повече информация по нов, сбит и ефикасен начин, което от своя страна води до подобряване качеството на самата информация, повишава продуктивността, намалява времето за проектиране и доставя на ПАЗАРА по-добри продукти за по-кратко време, т.е. скъсява се цикълът за създаване на нови изделия.
Компютърното моделиране е съществена част от цялостния процес на материализиране, но не единствена.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
фиг. 1. Основни етапи на реализация на продукти |
|
|
|
|
|
Материално моделиране и макетиране:
За да бъде използваемо и полезно едно изделие, обект на промишления дизайн, то трябва да е материално. Все някой, някаде и някога трябва да реализира за първи път една идея за изделие с потребителска стойност, за да бъде то достъпно за хората.
Тази материализация обаче, не бива да се отъждествява само с готовото изделие във витрината или щанда в магазина, което може да бъде закупено и ползвано. Материализацията на един дизайнерски проект е сериозен и многопосочен творчески процес. Той следва определена логика, свързана с преминаване през поредица от етапи, при които изделието успява да извърви пътя от "детството" до "зрелоста". Това най-общо са етапите на създаване на макет (моделиране и макетиране), прототип, опитен образец и серийно изделие (фиг.1).
|
|
|
|
|
|
|
Обемното материално моделиране в пространството е предхождано от идейното моделиране върху “лист хартия”, т.н. 2D моделиране. То използва средствата на специалзираното рисуване. Създават се графични изображения в най-характерните ракурси за изделието. Чрез тях се създава представа как би изглеждало то.
С развитието на компютърните технологии през последните години, процесът на идейното моделиране все повече ползва възможностите които предоставят те. Именно това ни дава основание да говорим за вид визуализация, която предоставя нови възможности, заемаща междинно положение между графичните изображения изпълнени на ръка и обемните материални изображения. За този вид визуализация можем да говорим като визуално-естетично моделиране, което дава възможност по-добре да се изясняват редица специфични характеристики на новопроектираното изделие като: връзка между отделните детайли, повърхнини, материалност, цвят и др. Нещо което изисква повече време и умения, ако трябва да се постига по утъпкания път на специализираното рисуване/скициране.
След този важен и съществен етап на визуално-естетичното моделиране се пристъпва към процесът на материализация. Важен етап, както бе споменато, от този процес е етапа на моделиране и макетиране. Тук се създават различни по своята функция обемни материални изображения, т.нар. 3D моделиране. Тези изображения са модели или макети в чието изграждане най-активно е участието на дизайнерите. След това присъствието им в процеса на материализация се ограничава през всеки следващ етап, което е свързано със спецификата на решаваните проблеми.
Така например, при етапа на създаване на прототип, се активизира участието на конструктори, технолози и ергономисти. А още по-нататък, при опитните образци, последно изброените специалисти доминират с участието си над дизайнерите. Най-слабо е участието на дизайнерите при серийното производство. То се ограничава с прилагането на т. нар. авторски контрол.
Възможността отново да се активира ролята и присъствието на дизайнера в процеса на материализация за вече произведеното изделие е свързано с т.нар. модернизация. Към модернизация се пристъпва винаги в случаите, когато от пазара идват негативни сигнали за състоянието на изделието. Тук може да се активира ролята и на останалите видове специалисти от процеса на материализация, в зависимост от необходимостта от корекции по продукта. Тези корекции могат да бъдат поотделно от естетичен, ергономичен или конструктивен характер или взети заедно.
|
|
|
|
|
|
|
Веднага трябва да се направи уговорка, че посоченото в таблицата процентно съотношение е условно, тъй като, както вече бе отбелязано по-горе, това ще зависи от сложността и специфичноста на решвания проблем. Например, очевидна е разликата в обема процедури при създаване на изделия от машиностроенето (автомобил, металорежеща машина и т.н.) и битовото уредостроене (ютия, кафемелачка - електреческа или ръчна и т.н.). Тук се включва не само проектът на изделието със съпътстващата го документация, а и проектиране, подготовка на документация и изработка на набора от инструменти, необходими в условията на серийното производство. По отношение вида на изделието и мястото на неговото използване също съществува разлика в дяла на участие на дизайнерите. Например, очевидно е, че за изделие, предназначено за бита, акцентът ще падне върху решаване на задачи, свързани с естетиката. Докато за изделия, свързани с оборудване за минната или военната индустрия, акценът ще се измести в посока надеждност.
От казаното до тук се налага изводът, че принципно уастието на дизайнерските колективи в процеса по създаване на един продукт е условно 1/3. Резултатите от дизайнерските разработки се визуализират и презентират по различен начин, както като вид (ескизи, скици, технически рисунки, схеми, фотографии, макети, клипове и др.), така и като техника (графика, маркерна техника, аерографна техника, компютърна анимация и т.н.). Безспорен обаче си остава фактът, че макетът заема основно място сред тези средства за визуализация и особено за изделията от промишлеността (промишлен дизайн).
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
фиг. 4. Обобщен модел за симбиозата между компютърно и материално моделиране и макетиране |
|
|
|
|
|
Често пъти той е "гвоздеят", най-атрактивната част при представянето на нова разработка. Макетът има редица предимства. Той е обемно (3D) материално изображение, което може да бъде разгледано от произволна или желана гледна точка; да бъде поставено в реалната си среда на експлоатация (при М 1:1), да замести при необходимост големи по мащаб изделия (роторен багер, кораб или архитектурна разработка). По този начин ефектът от въздействието върху възложител и краен потребител се усилва неколкократно. Макетът е и посредник за оценка на дизайнерската разработка. Той може да предизвика и критични бележки, които да доведат до преработка, преди изделието да се заложи в производство. А ако изделието е получило одобрение за тиражиране, то след известен период и/или в резултат на получени сигнали от пазара за известна морална обезценка, макетът може да послужи като база за модернизацията му.
Макетирането е сложен и уморителен творчески труд (фиг. 4). Изисква се много търпение, прецизност и бърза ориентация в разнообразните и често пъти нестандартни ситуации.
Ето защо към членовете на дизайнерските колективи се предявяват високи изискнания, както по отношение на теоретичната им подготовка, така и на практическите им умения. Подборът на хора с подобни умения започва още при кандидат студентските изпити. Изпитът по моделиране изпълнява тази роля.
На него кандидатите се поставят в конкурентна среда – съществува проблем за решаване и кандидати, готови да дадат крайно решение. На оценка се подлага умението за преход от описателен (словестно-графичен) модел, към собственоръчно изпълнен качествен обемен модел от мек макетен материал (пластелин).
|
|
|
|
I. Области за реализация на студенти, получили специализирано обучение по компютърно и материално моделиране и макетиране:
- Продукт дизайн
- Индустриален дизайн
- Графичен дизайн
- Архитектурен дизайн
- Интериорен дизайн
- Информационен дизайн
- Моден дизайн
- И други.
II. Необходими знания и умения при завършване на обучението по “Промишлен дизайн / Инженерен дизайн”.
(фиг.5)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
фиг. 6. Обобщени схеми за нива на професионализъм достигнати в процеса на обучение и самообучение; |
|
|
|
|
|
По време на обучението в учебната програма е предвидена дисциплината “Моделиране и макетиране” в две части. Целта е студентите да придобият теоретични познания и практически умения, свързани със създаването на обемно–материално изображение – макет. Акцентът в теоретичната част пада върху методиката на моделирането и макетирането. Изясняват се понятията, свързани с моделирането и макетирането. Полага се началото на самостоятелното проектиране на конкретни изделия от общото и транспортно машиностроене, битово уредостроене и др. , обект на промишления дизайн, като се отчитат конструктивни, технологични и естетически особености на основата на знания и умения, придобити и по основополагащи дисциплини от предходните семестри.
В практическата част студентите правят решаваща крачка за придобиване на умения при работа с макетни материали, усвояване техниката на макетиране, принципите за създаване конструкцията на макета и изработването им, чрез които се онагледяват както междинните етапи при проектирането на дадено изделие, така и представянето на крайния резултат. Тук е и мястото, когато студентите правят връзката между визуално-естетичното моделиране и обемно материалното моделиране, т. е. материализират своята идея. Изграждат и усъвършенстват критериите по оценка на естетическите и функционални стойности на продукта. Могат да експериментират и прогнозират нови характеристики на бъдещи изделия.
|
|
|
|
|
|
|
ЛИТЕРАТУРА
[1] Орлоев Н.А. Методологически основи на промишления дизайн. I част. СИНТЕЗ НА РЕШЕНИЯ. 326. Хаб. труд, Русенски университет, 1997.
[2] Орлоев Н.А. Дизайн стратегия. Промишлен дизайн-Информационен дизайн. Парадигма. Еволюция. Обучение. Научни изследвания. Реализация (За служебно ползване). Русенски университет, 2002.
[3] Орлоев Н.А. Промишлен дизайн - Информационен дизайн -Парадигма. Еволюция, ТРУДОВЕ на НАУЧНАТА СЕСИЯ РУ’ [4] Узунов К., В. Молнар и др., "Компютърно моделиране. Промишлен дизайн. Земеделска техника", Печатна база при РУ, Русе, 1997 г
ЗА КОНТАКТИ:
доц. инж. Цветомир Конов, Катедра “Промишлен дизайн”, Русенски университет, тел. 082/ 888 558
гл. ас. инж. Камен Узунов, Катедра “Промишлен дизайн”, Русенски университет, тел. 082/ 888 845
|
|
|
|
|
|
|
|