Начало Новини Публикации Портфолио  Дизайнери   Вход   EN 
 
 
 Кандидат студенти
 
 Прием на студенти по специалност "Промишлен дизайн".
 Информация за кандидатстудентските изпити, курсове, дати и цени.
 Информация за изпити от предходни години.



 
 
Конкурс по ДИЗАЙН 2020 Величко Великов Йордан Йорданов Траян Димитров Диана Герги Траян Димитров
 
Черно и бяло
 

   Автор: Петя Здравкова Бонева, специалност “Промишлен дизайн”, фак. № 072001, Русенски университет “Ангел Кънчев”, е-mail: p_e_t_988@abv.bg

Ръководител: гл. ас. д-р. инж. – диз. Йордан Дойчинов

ВЪВЕДЕНИЕ

Цветът може да успокои или развълнува, да създаде хармония или хаос. От него чакаш чудеса, но той може да предизвика и катастрофа". Така оценява могъществото на цвета Жак Вено, основател на френския институт по естетика.

 
 

   ИЗЛОЖЕНИЕ

Черното


Черният цвят е символ на тайнственото, загадъчното, дори зловещото. Изборът на черния цвят говори за отсъствие, липса на нещо важно за човека. Черното облекло като че ли огражда, защитава от външни въздействия.
Любителите на черното са склонни към негативно възприятие на действителността и често търпят поражение в битките със съдбата. Като правило, те имат повишена потребност от независимост, съпротивляват се на външните влияния и не признават чуждия авторитет. "Черните" обичат да спорят и се отличават с краен субективизъм. Смятат своите идеали за непостижими.
Цвят, противоположен на белия, на който е напълно равностоен в качеството си на абсолютна категория. Подобно на бялото, той може да бъде разположен в двата края на цветовата гама като граница било на топлите, било на студените цветоев;според мативостта или блясъка или блясъка си той представлява липсата или сбора от цветове, тяхното отрицание или техен синтез.
От гледна точка на символа най-често го разглеждат като студен цвят с отрицателен заряд. Противоположен на всички останали цветове, той е всързан с първичния мрак, с началната неразграниченост. В този смисъл се доближава до значението на неутрално бялото, на празното бяло и служи като основа на аналогични символни изображения, каквито са конете на смъртта – ту бели, ту черни. Но неутралното и хтоническо бяло е неотделимо в представите за света от оста Изток – Запад, която е ос на напускане на дадено място и на промените, докато черното е разположено по оста Север – Юг, която е ос на абсолютната трансцедентност и на полюсите. Според това дали народите поставят ада и долната част на света на Север или на Юг, едната или другата от тези посоки е приемана за черна. По такъв начин за ацтеките, алконкините, китайците е черен Северът, за маите – Югът, а за индианците пуебло – надира, т.е. основата на световната ос.
Така, разположен под света, черният цвят изразява пълното бездействие, състоянието на завършена и непроменяема смърт, включени между тези две дели нощи, през които в покрайнините му се извършва преходът от нощ към ден и от ден към нощ. Следователно черното е цвят на траура, но не като бялото, а по много по-потискащ начин. В белия траур има нещо месианско. Той бележи отсъствие, предопределено да бъде премахнато, една временна липса. Това е траурът на „царе и богове”, които задължително ще се възродят: „Царят умря, да живее Царят!” подхожда напълно на френския двор, където се носел бял траур. За сметка на това би могло да се каже, че черният траур е безнадежден.
Черното отеква вътрешно, подобно на едно нищо без никакъв изход, като едно нищо, умряло след смъртта на слънцето, като вечна тишина, без бъдеще, дори без надежда за някакво бъдеще, пише Кандински. Черният траур е окончателната загуба, безвъзвратното пропадане в Небитието: така както ги представя Зороастър, измамемите от Ахриман Адам и Ева се обличат в черно, когато биват прокудени от Рая. Цвят на непоправимата присъда, черното се превръща освен това в цвета на отказа от човешката суета и поради това в християнството и исляма черните горни дрехи са знак за религиозност: черното облекло на мевляна – танцуващите Дервиши – олицетворява надгробния камък. Когато посветеният я съблече, за да започне въртеливите движения на танца си, той се появява в бяла роба, която символизира възраждането му за божественото, т.е. Истинската Действителност: междувременно са проехтели тръбите на съда. В Египет, както казва Хораполон, черен гълъб бил йероглифът, с който се обозначавала жената, останала вдовица до смъртта си. Този черен гълъб може да бъде разглеждан като символ на ограбена обич или като отречен живот. Известна е фаталната съдба, проявяваща се в образа на кораб с черни платна от гръцката епопея до тази на Тристан.
Но подземният свят, опаката страна на видимата действителност е освен това земната утроба, където се извършва възраждането на дневния свят. Цвят на траура, на Запад, черното било отначало символ на плодородието, също така в древен Египет или Северн Африка: той е цветът на плодородната почва и на дъждовните облаци. Ако този свят е черен като водните дълбини, то е защото съдържа съкровището от потенциален живот, защото е големият източник на всички неща: Омир вижда Океана черен. Великите богини на Плодородието, тези стари богини-майки, са често черни поради хтоническия си произход: така черните Деви съпровождат черните Изиди, Атони, Деметри и Сибили, Афтодити. Според думите на Портал Орфей казва: Ще възпея нощта, майка на боговете и хората, нощта – начало на всичко сътворено, и ще я нарека Венера. Този черен цвят обгръща утробата на света, където в дълбоката животородна тъма действа огнено- и кървавочервеният цвят, символ на жизнената сила. Оттук следва честото противопоставяне на червеното и черното по оста Север – Юг, или, а това в крайна сметка е същото, фактът, че черното и червеното могат да се явяват заместители на двата полюса, както отбелязва Жан Сутел във връзка с представата на ацтеките за света. Оттук и изображението на Диоскурите, яхнали два коня – единият – черен, а другият – червен, върху една гръцка ваза, описана от Портал, и върху друга, описана от същия автор, където облеклото на Камилий, великият псохопомпос на етруските с червено тяло, а черно – крила, боти и туника.
Цветовете на Смъртта, тринадесети аркан на Таро, са красноречиви. Тази инициационна смърт, въведение към истинското раждане, коси изобразения пейзаж от видимата действителност – пейзаж на преходните илюзии – с червена коса, докато самият пейзаж е в черно. Смъртоносната коса олицетворява жизнената сила, а жертвата й – небитието; като покосява живота на заблудите, тринадесетият аркан подготвя достъпа до истинския живот. В случая символиката на числото потвърждава тази на цвета; тринадесет, което идва след дванадесет – числото на завършения цикъл, въвежда в едно ново начало, дава тласък на обновлението.
В хералдиката черният цвят се нарича пясък и това изразява сродтсвото му с неплодородната почва, изобразявана обкновено в охра, цвят, който понякога замества черното: същото землисто или пясъчножълто представлява за някои индиански народи в Америка, както и жителите на Тибет и калмиците студения, зимен север. Пясъкът означава предпазливост, мъдрост и постоянство в тъгата и нещастията. По всяка вероятност известният стих от Песен на песните също изхожда от тази символика: Черна съм, но съм хубава, Иеруцалимски дъщери... и е според тълкувателите на Стария завет символ на голямо нещастие. Навярно той не се ограничава с това си значение, защото произлезлият от червеното лъскав и топъл черен цвят представлява съвкупността от всички цветове. Според разсъжденията на мюсюлманските мистици той се превръща в самата божествена светлина. Същият цвят се среща в Африка, в дълбоко проникналата патина с червеникави оттенъци, която покрива статуите в Гибон, пазителки на светилищата, където се съхраняват черепите на предците.

 
 

   Бялото

Белият цвят традиционно символизира невинност и чистота. Той се асоциира едновременно със студ, сняг, но и със сиянието на светлината. Харесва се на онези, които се стремят към лекота и свобода. Хора, които искат да подчертаят чистотата, акуратностността си, които умеят да избягват неприятностите, отхвърлящи всичко мрачно и "мръсно", обичат да се показват в обществото изцяло "в бяло". В известен смисъл те са малко темерути и скучни хора. Понякога белият костюм говори за стремежа на собственика си към обновление, издава желанието му "да започне нов живот".
Бялото, подобно на неговия противоположен цвят – черното, може да се намира в двата края на цветовата гама. Тъй като бялото е абсолютно и нюансите му варират единствено от матово до блестящо, то означава ту отсъствието, ту сбора от цветовете. Така бялото соти ту в началото, ту в края на днешния живот и на проявения свят, което му придава иедална, асимтотична стойност. Но завършекът на живота – настъпването на смъртта, е също преходен момент на границата между видимото и невидимото и следователно – ново начало. Бялото – candidus е цветът на кандидата, т.е. на този, чието положение ще се промени. Следователно напълно обяснимо е, че в цветовото изобразяване на посоките на света повечето народи са превърнали бялото в цвета на изтока и на запада, т.е. – на двете крайни и тайнствени точки, където Слънцето – светилото на дневната мисъл, всеки ден се ражда и умира. И в двата случая бялото е гранична стойност, подобно на тези два края на безкрайната линия на хоризонта. То е цвят на прехода в същия смисъл, в който се говори за обреди на прехода: тъкмо бялото е предпочитаният цвят на тези обреди, с които се извършват превръщанията на съществото в съответсвие с класическата схема на всяко посвещение: смърт и прераждане. Бялото на запада е матовобелият цвят на смъртта, която поглъща съществото и го въвежда в лунния, студен и женски свят; то води до отсъствието, до нощната пустота, до изчезването на съзнанието и на дневните светове.
Единият цвят помръква от блясъка на матираността, другият се избистря от матираността до блясъка. Сами по себе си тези два мига, тези две белоти са празни, висящи между отсъствието, между луната и слънцето, между двете лица и двете страни на свещеното. Цялата символика на белия цвят и на обредните му приложения произтича от това наблюдение на природата, въз основа на което всички човешки култури са изгрдили философските си религиозни системи. По този повод най-точно се е изразил В. Кандински – художник, за когото проблемът за цветовете далеч надхвърля проблема за естетиката: „Бялото, често символ на света, я който всички цветове, в качеството си на свойства на материални субстанции, са изчезнали... Бялото въздейства на душите ни като абсолютната тишина... Тази тишина не е мъртвешка, тя прелива от живи възможности... Тя е едно нищо, изпълнено с младежка радост или, по-право, нищото преди всяко раждане, преди всяко начало. Може би така е отеквала бялата и студена земя през ледниковия период.” Едва ли зората може да се опише по-добре, без да се назове.
Във всяка символна мисъл смъртта превъзхожда живота, тъй като всяко раждане е прераждане. Поради това първоначално бялото е било цветът на смъртта и траура. Така е и до днес в целия Изток, така е било дълго време и в Европа, по-точно във френския кралски двор.
В този смисъл бялото, цвят на изтока, не е слънчев цвят. Това е не цветът на зазоряването, а на разсъмването – онзи момент на пълна пустота между нощта и деня, когато съществото е обездвижено в него, замряло в куха и пасивна белота. По тази причина това е моментът на обиските, на внезапните нападения, на екзекуциите, за които, по силата на трайно установила се традиция, осъденият облича бяла риза – риза на покорство и на поставяне на разположение, подобно на бялата одежда на причестяващите се и на роклята на годеницата, която отива да се венчае. Наричат я булчинска рокля, но това е роклята на онази, която отива под венчило. След венчавката бялото ще бъде заменено с червено, така както първото проявление на пробуждащия се ден на фона на матовото и неутрално като платно разсъмване се състои в появата на червената Венера, а след това се говори за сватбата на деня.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Като цвят, който влияе върху човешката психика, Черното създава усещане за непрозрачност, сгъстяване, тежест. По тази причина бремето, обрисувано в черни краски, ще изглежда по-тежко, отколкото е в бяло. Образ на смъртта, за земята, на гриба, на нощното пътешествие на мистиците, Черното е също така свързано с обещанието за възобновен живот, така както нощта съдържа обещанието за изгрева, а зимата – за пролетта.
Черното отговаря на китайското женско начало ин, земно, инстинктивно и майчинско.
Бялото на изтока е цветът на възвръщането: това е белият цвят на разсъмването, когато небосводът се появява наново, все още безцветен, но наситен с потенциала от проявление, с който микрокосмосът и макрокосмосът са се презаредили подобно на батерия по време на престоя в нощната утроба – източник на всяка енергия.

 
 

   ЛИТЕРАТУРА

[1] Геербант, А. Шевалие, Ж. “Речник на символите”, Том 1 и 2
[2] Кох, В. “Твоят цвят – твоя характер”, София, 2003 г.

 
 
Автор: Петя Бонева Публикувана на: 10.05.2010   07:44
 
Публикации
   Creativity and innovation in interdisciplinary areas of knowledge.
   Автор: [Камен Узунов] Публикувана на: [13.10.2012   11:42]   
   Generation of abstract forms and compositions by transition from one form to another
   Автор:[Камен Узунов] Публикувана на: [13.10.2012   11:19]   
   Векторизиране на растерни изображения и изграждане на полилинии при пропорциониране на 2D и 3D обект ...
   Автор: [Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   22:10]   
   “Модерните” пропорции
   Автор:[Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   21:49]   
   Приложение на светлинният дизайн, при създаване на уникалност за интериорна среда
   Автор: [Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   21:32]   
   Здравословни работни места - насоки за оценка на риска по време на работа
   Автор:[Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   21:24]   
   Общи изисквания при проектиране на ръкохватки за силов захват с цяла длан. Класификация.
   Автор: [Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   21:16]   
   Съвременни технологии за печат върху текстил
   Автор:[Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   19:48]   
   Дизайнът – накъде, докога или как?
   Автор: [Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [03.11.2011   19:34]   
   Пропорция в дизайна. Принципи на пропорционирането с естетични критерии.
   Автор:[Камен Узунов] Публикувана на: [29.09.2011   08:17]   
   Многовариантен синтез на търсещи решения при пропорциониране в дизайна
   Автор: [Камен Узунов] Публикувана на: [29.09.2011   07:29]   
   Столове Ластика и Curly от Величко Великов за Lago
   Автор:[Величко Великов] Публикувана на: [26.04.2011   17:06]   
   Daisy chair
   Автор: [Величко Великов] Публикувана на: [11.02.2011   13:28]   
   Програмен продукт за пропорциониране при дизайн и редизайн на 2D и 3D обекти, форми и композиции с п ...
   Автор:[Камен Узунов] Публикувана на: [30.10.2010   19:47]   
   Идеализацията в рекламата
   Автор: [Стелиана Николова] Публикувана на: [13.05.2010   09:05]   
   Креативност в рекламата
   Автор:[Румен Димитров] Публикувана на: [13.05.2010   08:24]   
   Темата за рекламите и секса е стара и дълга колкото самата история
   Автор: [Петя Бенекова] Публикувана на: [13.05.2010   08:16]   
   Руните и тяхната символика
   Автор:[Радослава Генова] Публикувана на: [11.05.2010   07:04]   
   Влияние на музиката върху човека
   Автор: [Владислава Ваташка] Публикувана на: [10.05.2010   07:57]   
   Езика на тялото - Автор: Лъчезар Иванов
   Автор:[Катедра ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН] Публикувана на: [10.05.2010   07:49]   
   Черно и бяло
   Автор: [Петя Бонева] Публикувана на: [10.05.2010   07:44]   
   Линденмайер системи или дирята на костенурката
   Автор:[Елица Калоянова-Иванова] Публикувана на: [18.10.2009   16:08]   
   Нов метод за генериране на инверсна симетрия
   Автор: [Елица Калоянова-Иванова] Публикувана на: [26.02.2009   15:49]   
   Проекти от Генчо Гоев
   Автор:[Gencho Goev] Публикувана на: [07.08.2008   18:55]   
   Промишлен дизайн. Компютърно и материално моделиране и макетиране.
   Автор: [Камен Узунов] Публикувана на: [12.02.2008   19:51]   
   ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ (ИИ)
   Автор:[Камен Узунов] Публикувана на: [08.02.2008   13:27]   
  Вие преглеждате публикации.
За да прочетете цялото съдържание на публикация, маркирайте я.
 
 
 
Начало
Новини
Публикации
Дарители
Учебна програма
 
 
Портфолио
Промишлен дизайн
Продукт дизайн
Графичен дизайн
Интериорен и Екстериорен дизайн
WEB дизайн и Мултимедия
Транспортен дизайн
 
 
Дизайнери
Студентски живот
Седмичен график
Кандидат студенти
 
 
Контакти:
Катедра "Промишлен дизайн"
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул. Студентска N 8
7017 Русе
България
Тел: 0887 273 040, 082/888 558 или 082/888 845
E-mail: doichinov@uni-ruse.bg
 
© Copyright Industrial Design Dep.