ВЪВЕДЕНИЕ
Сградата на Ректората на Русенския университет “Ангел Кънчев” (Централен корпус) е проектирана от архитект Иван Томов, и е завършена през 1958 година. Проектирана е специално за целите на висшето училище. През годините тя е претърпяла преустройства и подобрения, каквито са извършвани постоянно през годините, за да отговаря на съвременните изисквания за провеждане на качествено обучение.
Университетската сграда представлява внушителна градска, а и национална забележителност. Нейните архитектурни и естетически достойнства, оказват респектиращо въздействие върху студентите, гражданите и гостите на град Русе, а също и върху тези, с които се осъществяват академични, политически и делови контакти.
За съжаление през последните години, вместо създаването на Университетски площад, в европейския град Русе, сградата на Университета беше задушена и обезличена от новоизградените наоколо сгради с посредствена архитектурна стойност ! Това е силно отчетливо в хода на деня.
Съвременните тенденции за външното и вътрешното оформление са насочени към запазване на проектните характеристики (елементи) на сградите и техните околни пространства, и чрез прилагане на адекватни форми з
а светлинен дизайн, се дава възможност общия вид на архитектурата да бъде представена в нова визия [1,2,3,4,5,6,7,8].

	Фиг. 1. Архитектурно оформление на атриума на Русенския университет при съществуващото положение.

   ИЗЛОЖЕНИЕ
1. Характеристика на обекта
Централната, ориентирана на север, представителна част на Ректората е оформена с входна колонада. При влизане в сградата, след неголямо входно антре, посетителите попадат в атриума, или още атрий. Той представлява голямо открито пространство, обхващащо по височина трите етажа на централната част на сградата (фиг.1). На партерния етаж е експонирана постоянно действаща изложба на постиженията на студенти и преподаватели от Университета. Оттам преминават посетителите и гостите на Русенски университет, както и повечето преподаватели и служители. Там е и обичайното място за срещи и разговори. На втория етаж са разположени кабинети на Ректората, на заместниците и други административни служби, както и знаменния кът. На третия етаж са разположени учебни зали, библиотека и преподавателски кабинети. Втори и трети етаж са оградени с масивни декоративни парапети и колони от гранит. Намирайки се в централната част на сградата, атриумът създава пряка връзка на помещенията в двете крила на сградата, както и към корпус 2, а в южно направление - връзка с останалите части от университетския кампус.

	Фиг. 2. Конструктивно изпълнение на светлотехническата част на атриума на Русенски университет.

   Светлотехническата част (горната част) на атриума е оформена като осветителен отвор за достъп на дневна естествена светлина, т.нар. “оберлихти”. Той съдържа следните два елемента:
а) остъклен скатов покрив, през който прониква пряка естествена дневна светлина от небосвода (чертеж 2а, 2b);
б) дифузнопропускаща решетъчна(растерна) конструкция (фиг. 2с), центрирана спрямо плана на атриума. Тя е с практически квадратна форма, има размери 7700 х 7800 mm, ( 60 кв.м. ) и съдържа общо 143 светлопропускащи отвора (правоъгълници и квадрати), затворени с матиран дифузно пропускащ светлината поликарбонат.
В пространството на атриума прониква не пряка естествена дневна светлина от небосвода, идваща от остъкления скатен покрив, а разсеяна (дифузна) естествена светлина, след разсейването й от матираните поликарбонатни елементи на отворите. Това решение осигурява достатъчно и много добро естествено осветление във вътрешното пространството на атриума – партер, втори и трети етаж в четирите географски посоки. Освен това двойният покрив осигурява и много добра топлоизолация, която през лятото осигурява прохлада, а при ниски външни температури, обратно.
Още при първоначалното проектиране на сградата е било предвидено изкуствено осветление на атриумното пространство през тъмната част от денонощието. Запазени са елементи на електрическата инсталация с фасунги на лампи в пространството над ршетъчната конструкция и под остъкления скатов покрив с цел проникване на изкуствена светлина в пространството на атриума през тъмната част от денонощието. През 1994 г. е разработен проект за витражно оформление на остъкления таван с логотипа на Русенски университет. Поради високата цена на витража е реализиран компромисен проект, като върху дифузнопропускащите тогава остъклени отвори на решетката е положено цветно самозалепящо се PVC фолио (фиг. 1-b). PVC фолиото се характеризира със стареене във времето, което води до влошаване на естетическите характеристики. Съгласно този проект е било разработено прожекторно осветление над решетъчната конструкция с висока светлотехническа и енергийна ефективност, но то също не е било реализирано поради икономически причини. Към момента на започване на настоящата разработка стъклените елементите на решетката, както и фолийния знак (логото) бяха деградирали, което допълнително внесе мотивация в работния екип за проектиране и реализация на нов, осъвременен проект.

	Таблица 1 - Варианти на разположение на светлинния панел.

   2. Цел и задачи на разработката
Настоящата разработка е инспирирана от желанието на ректорското ръководство, след извършеното основно обновяване на конструкциите на атриума, да се подобрят и неговите визуално-естетическите характеристики чрез използване на светлината и оттам създаване на нова светлинна визия в този периметър. В същото време интериорът на университетския атриум включва архитектурни елементи, които не позволяват фриволност. От тази гледна точка целта на проектанта да се създаде решение, което от една страна да удовлетвори поставената от възложителят задача, а от друга да запази специфичния вид на интериора, без той да се обезличава и претрупва.
За постигането на целта се решават следните основни задачи:
Проектиране и реализиране на съвременна светлинна композиция, която включва:
А. Проектиране и изпълнение на висящ светлинен панел (диск) с логотипа на Русенски университет;
Б. Светлинно моделиране на съществуващи архитектурни елементи (фриз),
които до момента не са били светлинно изявени.
Проектът цели да създаде съвременната и естетична светлинна визия на оберлихта в атриума на университета, приемственост спрямо първоначалните достойнства на вътрешната архитектурно-художествена среда, като крайното


решение да удовлетвори и изискванията за светлотехническа, експлоатационна и енергийна ефективност.

1. Визуалнокомуникационна, светлотехническа, и конструктивна
реализация на разработката
Реализацията на светлинния дизайн в атриума включва два компонента – светещ панел и осветяване на надфризовата част на тавана на атриума.
Светлинния панел с логотипа на Русенски университет „Ангел Кънчев” е с цилиндрична форма - диаметър d=2,80 м. и височина 0,1м.(100 мм). Идеята за малката му височина е, да не се натрапва, да не отнема от обема на атриума и така да намали усещането за налично голямо свободно пространство. За целесъобразно е прието центрирано разположение на светлинния панел спрямо вертикалната ос на атриума. Разработени са 3 варианта за положение на панела (табл. 1). След анализ на вариантите е избран вариант 3, доколкото варианти 1 и 2 предполагат спускане на светлинния панел на нивото на третия етаж на атриума, при което се отнема част от пространството, а и че наблюдаването му от четирите страни не е равностойно. На фиг.3 са представени вариантите съгласно табл. 1.

	Фиг. 3. Разположение на светлинния панел и знака на Русенски университет в атриума.

   Дискът е изработен от млечно бял плексиглас, осветен е отвътре, което по същество е реализиране на т.нар. светеща касета. По този начин се постига по-голяма хомогенност на светещите повърхнини. Осветяването му е разделено на две: вътрешната (централна) част и по обиколката на диска (ринга). Целта е от една страна да се увеличат вариантите за избор на схема за осветление, а от друга за да се реализира икономичен “дневен” режим на осветление. Проектиран е, и изпълнен така, че да се осигурява ергономичност и безпроблемно обслужване. Носещата конструкция е с тегло около 95 кг., закачена е за стоманено въже на електротелфер, което позволява многократно лесно сваляне, издигане и позициониране на диска. Допълнително е изпълнено осигуряване против завъртане около вертикалната си ос чрез четири застопоряващи се стоманени въжета.
По задание на възложителят, в разработката бе необходимо да се включи и логото на университета. Като най-подходящото място за него се определи централната част на светещия диск. За целта съществуващото лого се преработи в ахроматичен вариант, според конкретното му приложение. То не трябваше да служи като филтър за светлината и с това да се намалява осветеността на средата.
За източник на светлина са използвани съвременните и все по налагащите се заради характеристиките си LED (светодиодни) системи. Те са икономични и отговарят на съвременните норми за енергоспестяване, дълготрайни, компактни и гъвкави при проектирането. Освен това позволяват да се получи равномерно разпределение на светлината по цялата площ на панела, без да се получават тъмни участъци, така характерни за други източници на осветление, използвани в рекламните конструкции. В случая са използвани RGB светодиодни ленти, монтирани във вече споменатите места. Цялата им дължина е 90 м. – 73м. в централната част и 13 м. по периметъра на панела. Общия брой на светодиодите е 3900, с консумация на ел. енергия от 940 W.
Вторият компонент от проекта включва осветяване на част от корниза по целия квадратен контур на таванната част от атриума. Мястото не е избрано случайно. Това е пространството над фриза, осъществяващо прехода от вертикалната към хоризонталната горна част на атриума чрез цилиндрична повърхнина. От една страна горната част на фриза е хоризонтална равнинна повърхнина с ширина 50 мм., позволяваща лесно поставяне и позициониране на източника на светлина. От друга, преходната цилиндрична повърхнина подпомага за “равномерното разнасяне” на светлината и по този начин се образува светеща ивица с по интензивно светене в зоната на източника на светлина и леко “угасване” в горния и край. Така се получава едно перфектно подчертаване на целия корниз.
И тук за източник на светлина са използвани LED (светодиодна) система, като RGB светодиодни ленти. Цялата дължина на споменатия квадратен контур е 40 м. с общо 1200 светодиода и консумация на ел. енергия от само 290 W.
И двата компонента на реализирания светлинен дизайн позволяват дигитално управление, осъществено чрез подходящо подбрани контролери. Управлението дава възможност за избор и хармонично комбиниране на цветове на светлината и режими на работа. За всеки контур са възможни по 12 работни режима. Изборът на цвят и режим на работа дава възможност за създаване на конкретна визия, като: дневна или нощна, празничност при посрещане на официални гости или при национални празници, т. напр. един от режимите на работа на диска е комбинацията от трите цвята на националния ни флаг, или атрактивност по време на други празнични поводи (студентски празник, коледни и новогодишни празници, изложения, културни мероприятия и др.).
Допълнителния визуален ефект от реализирането на “светещия таван” е постигане на усещането за:
- по високо и увеличено пространство, особено при нощната визия, нещо характерно за атриумните пространства на атракционите в Лас Вегас;
- създава се впечатление, че светещия таван е част от небосвода;
- излъчваната светлина се усеща като мека и седефена, с липса на бликове, което допълнително допринася за създаване на по особена, чаровна, атмосфера на атиумното пространство;
- естественост при възприемане на хора и предмети.

	Фиг. 4. Светлинна реализация на таванната част на атриума.

   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
По-важните резултати, постигнати при реализацията на новата светлинна визия на университетския атриум се състоят в следното:
1. Специфицирани са характерните особености на университетския атриум с оглед създаване на нова съвременна, атрактивна, адаптирана и адекватна
2. светлинна визия.
3. Представени са варианти на светлотехнически решения, които позволяват без нарушаване на архитектурно-художествените достойнства на първоначалния облик на интериора, да се осигури съвременно визуално въздействие на светлинната среда на университетския атриум.
4. При реализацията на светлинните решения са приложени светлодиодни (LED) източници за ефектни светлинни решения: корнизен светлинен ефект около решетъчната конструкция светещ панел – диск с логотипа на Русенски университет.
5. Реализирания проект с не ощети архитектурната част

   ЛИТЕРАТУРА
1. Василев Н., И. Василева. Архитектурно, художествено и рекламно осветление. София,
АВС-Техника, 2007
2. Воронец Л. А. Искуственное освещение помещений. Киев, Будiвельник, 1999
3. Оболенский Н. В. Световая среда и композиция. Светотехника, 1994, № 9
4. Терзиев С., М. Петрова. Архитектурно осветление. Варна, Славена, 2009
5. Djikic L., B. Obradovic, M. Kostic.Recommendations for Decorative Lighting of Buildings. .
Collection of Papers. Balkan Light 2008
6. Ejhed J. Lighting in Architecture. . Collection of Papers. Balkan Light 2008
7. Guide on Interior Lighting. Publication CIE № 29/2, 1993.
8. Guide on the Maintenance of Indoor Electric Lighting Systems. CIE 97:2005, 2nd Edition

За контакти:
Доц. Цветомир Конов, ръководител катедра „Промишлен дизайн”
Русенски университет „Ангел Кънчев”. E-mail: ckonov@dbv.bg
Асистент маг. инж.-диз. Теодор Кючуков, катедра „Промишлен дизайн”
Русенски университет „Ангел Кънчев”. E-mail: teodor_mbg@yahoo.com