ВЪВЕДЕНИЕ
Пропорция означава съразмерност, определено съотношение на отделните части, предмети и явления между елементите и цялото, което съставляват. Тя, пропорцията, е едно от основните средства на композицията, което се използва в изкуството, архитектурата и техниката за постигане на хармоничност.
Основен проблем на пропорционирането при дизайн и редизайн на 2D и 3D обекти, форми и композиции е необходимостта от голям брой математически изчисления и анализи. Проблемът може да бъде решен с използване на методология за пропорциониране[4] и нейното реализиране с помощта на разработения специализиран софтуер. Успешното реализиране на тази идея изисква съществени усилия за изграждане на адекватни методологически и софтуерни алгоритми.

ИЗЛОЖЕНИЕ
Формулираният по-горе проблем се решава чрез създаването на програмен продукт “Proporcia” за пропорциониране при дизайн и редизайн на 2D и 3D обекти, форми и композиции с помощта на числени и методи и средства.

	Фиг.1: Първоначален екран на програмата (при свободно избран номинал 200 мм.)

   А. Стъпки при решаване на “права” задача
1. Предпочитани пропорции
Пропорциите, с които могат да бъдат построени редове с предпочитани числа се наричат предпочитани пропорции. Най-често се избират пропорции утвърдили се в световната практика при синтез на промишлени и художествено-естетични форми и композиции например:
II.РПЧ (1,059) Втори ред с предпочитани числа
III.РПЧ (1,122) Трети ред с предпочитани числа
IV.РПЧ (1,259) Четвърти ред с предпочитани числа
РЗС (1,272) Равнинно златно сечение
ЗВ (1,309) Златен вурф
ЛЗС (1,618) Линейно златно сечение
Ирационални числа ( ; ; ; …)
х - ? (………) Свободно избрана пропорция

2. Избор на НОМИНАЛ (номинален, основен размер)
В известните модулни системи няма начало и край на реда и всички числа са „равностойни". Само в антропотехническите системи се откроява един размер, човешкият ръст, около който обикновено се формира конструктивното решение.
На практика обаче, при синтез на промишлени или художествено-естетични форми и композиции, положението не е такова. За разглежданията имат значение два характерни случая:
• При синтез на форми и композиции с известни композиционни елементи обикновено са зададени или могат да бъдат избрани характерни размери, които представляват даденост, „изходни точки" за пропорционирането.
• При синтез на принципно нови форми и композиции изборът на базов размер / НОМИНАЛ/ е неограничен и се превръща в творческа задача на дизайнера / проектанта.

	Фиг.2. Промяна на номинала и възможност за генериране на собствен ред

   3. Генериране на редици с предпочитани числа (Фиг.1.)

След избора на пропорция и НОМИНАЛ (Н), трябва да се въведат ограничения за долна граница (минимален размер) и горна граница (максимален размер) на реда и определяне на броя на минорите и мажорите.

	Фиг.3. Избор на ред за анализ при решаване на “права” задача

   

	Фиг.4. Откриване на съвпадащи числа с грешка до 2%

   4. Анализ на закономерностите при генериране на редове с предпочитани числа при база III.РПЧ - 1,122

	Фиг.5. Препоръчани числа при анализ с III РПЧ (1.122)

   5. Генериране на поредица препоръчани числа при база III. РПЧ - 1,122

	Фиг.6. Обратна задача: (а) Въвеждане/прочитане на размери

   Б. Стъпки при решаване на “обратна” задача

1. Въвеждане/ прочитане на размери – фиг. 6.а.
2. Анализ и препоръчване на НОМИНАЛ (по рейтинг / тежест) – фиг. 6.б.
3. Разкриване на подходящ / близък ред – фиг. 6.в.
4. Справка за най-близките числа от анализирания ред и разликите им в %. При наличие на “грешни” размери те могат да бъдат премахнати – фиг. 7.

	Фиг.6. Обратна задача: (б) Анализ на номинал

   

	Фиг.6. Обратна задача: (в) Разкриване на подходящ/близък ред

   

	Фиг.7. Справка за най-близките числа от анализирания ред и разликите им в %.

   Изборът на подходящи размери, независимо от пропорционалния строй, т.е. за всички редове с предпочитани числа, е интуитивен и изисква от дизайнера силно развито чувство и усет за форма, структура, пропорции, хармония и нестандартно интерпретиране на основните категории, свойства и средства на композицията.
Така се потвърждава още веднъж постановката, че „математизирането" може да подпомогне и облекчи пропорционирането, без да измества творческия акт с присъщата му интуиция.
Но едва ли е творчески подходът на отказ от всякакви формализирани похвати и предоверяване само на интуицията.

   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Пропорционирането при дизайн и редизайн на 2D и 3D обекти, форми и продукти е важна стъпка при оформянето на външния вид на продукт или композиция. То спомага да се избегнат случайни комбинации, които могат да нарушат хармоничното им възприемане. Самото пропорциониране в никакъв случай не ограничава дизайнера / проектанта в избор на желан от него единен пропорционален строй може да борави с голям набор от препоръчани редове от числа.
Възможността от почти “автоматично” решаване на права и обратна задача чрез представения софтуерен продукт позволява използването на набор от естетични и креативно - иновационни функции за пропорциониране в дизайна и редизайна.
Очевидно, става дума за една универсална закономерност. А тя от своя страна играе фундаментална роля в методиката за пропорциониране, освободен от схематизъм и тенденциозност и допускащ едновременно прецизността на логическото търсене и свободата на интуицията и фантазията.
Практическото използване на създадения програмен продукт е важен елемент в обучението по дисциплината “Методи за творчество” за специалност “Промишлен дизайн”.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Канту Марко, “Delphi TM 6 – 1 том”, София, изд. “Софтпрес”, 2002 , 608 с.
[2] Канту Марко, “Delphi TM 6 – 2 том”, София, изд. “Софтпрес”, 2002 , 612 с.
[3] Орлоев, Н. А. Вземане на управленски решения. Методи за творчество. ”Авангард принт”, Русе, 2000.
[4] Орлоев, Н. А. Пропорциониране на форми, изделия и композиции с помощта на естетически критерии. В кн. “Промишлен дизайн 2. Джуджаро и ние”. Под ред. на Н. А. Орлоев, Русе, Печатна база на Русенски университет, 1996, с.107– 158.